Готови да умрат

Готови да живеят

Вчера срещнах госпожа Уинтър. Не бях я виждалa от дълго време. Тя се втурна към мен, в стария си състрадателен стил, и попита как са моите "много деца". Бях щастлива да й кажа, че всичко е наред, и че са здрави телом и духом.

"Е, това със сигурност е благословия, особено днес," каза тя, но след това погледна притеснително и продължи по нейният познат начин: "Но вероятно ще трябва да се съгласите с мен, че е глупаво да имате много деца - винаги съм ви казвала, че може да настанат лоши времена! Сега вашият съпруг е далеч, а сте сама със седем деца! Трябва да имате наистина много добър характер, за да изглеждате толкова бодра при тези обстоятелства!"

Не съм сигурна, колко бодро изглеждах в този момент. Мислех да кажа: "Уважаема Госпожо, малкият ви мозък никога няма да разбере с какво трябва да се справям - поне ми спестете  глупавите си брътвежи" Но от това нямаше да има никакъв смисъл. Затова се засмях и казах: "Слава Богу, че съм здрава и весела, може би това се дължи на децата ми. Най-малкото, познавам хора, които нямат деца, и които са винаги кисели! "

Нейният неприятен поглед ми показа, че тя вероятно е разбрала, какво имах предвид. "Как може да се смееш, във времена когато най-добрите ни хора умират, във времена, когато човек може да загуби всичко!", каза тя.

Нейната морална проповед ми досади: "Госпожо Уинтър, не е необходимо да ми казвате колко сериозно е настоящето! И няма да ви позволя да промените убеждението ми, че бодрият дух печели битката! Защо да не защитавам децата си? Нямат ли те право на безгрижно детство като всички останали? Не виждам причина да ги тревожа, по време когато те развиват своите способности, които ще им трябва по-късно в живота. Не е нужно да се притеснявате, че днешната младеж не знае сериозността на ситуацията. Където има много деца, те скоро научават какви са житейските трудности и как да ги преодоляват. И аз ще се погрижа да имат някаква идея, относно сериозността на ситуацията, пред която всички сме изправени!"

"О, аз не се съмнявам в педагогическите ви умения!" каза г-жа Уинтър. "Исках само да кажа, че времената са твърде несигурни, за да се поема отговорност за много деца!"

"Мисля, че и тук грешите!" Трябваше да изоблича лицемерието й, защото говори за отговорност, но познава само безпокойство и страх. "Погледнете четирите ми племенници на Западната Стена. Двама вече се ожениха по време на войната, а един е сгоден. Една от моите племеннички очаква първото си дете. Разбира се, че те се притесняват за своите съпрузи, но да се случва, каквото ще, те знаят, че имат нещо от най-скъпият им човек, които познават, нещо, което ще оцелее след тяхната смърт. Сила нараства от плодотворната им любов, позволявайки им да живеят с вяра. Към момента жененият мъж изпълнява дълга си с надеждата, че нов живот расте в дома му. Те знаят, че се борят за ценните неща в живота им. Народ и Отечество означават нещо по-дълбоко и по-лично за този, който има семейството у дома."

"Но трябва да е ужасно да бъдеш отделен от тези, които обичаш!" въздъхна със съжаление г-жа Уинтър. Тя погледна за нещо в чантата си.

Погледнах зад нея. "Раздялата винаги е трудна. Случва се отново и отново в живота ни, а на нас, жените с много деца, по-често от на всеки друг. Но любовта никога не пресъхва! Нищо не е безсмислено, ако животът ни е благословен с любов. Какво би означавала нашата вяра във Вечна Германия, ако майките не биха били склонни да зачеват и да правят жертви? "

Г-жа Уинтър си тръгна поклащайки главата си. Гледах я да си отива, и си мислех за думите на моя съпруг, който по време на своя отпуск по Коледа ми каза, заставайки до леглото на нашите спящи деца: "Заради децата, и защото те обичам толкова много, трябва отново да замина за фронта. Знам за какво се сражавам. Моят живот е толкова пълноценен, че трябва да съм готов на саможертва! Само едно  друго нещо е също толкова важно: Готовността на нашите майки да живеят, до готовността на нашите войници да умрат!"