Следните извадки са от книга публикувана през 1942г. Alfred Enst Wollschlдger (1901-1996) е автора на книгата, която е била бестселър: поне 126 000 копия са публикувани в Германия, а френски превод се появява през 1944г

Щатите винаги са очаровали германците. Те са земята на „неограничените възможности“, на Дивия запад, на милионерите. Книгата се опитва да покаже, че САЩ освен страна на прелести и достойни хора, е и корумпирана капиталистическа държава, която бързо се превръща в расов миш-маш. По-голямата част от книгата се занимава с американци, които Йохан среща, и които винаги свършват зле. Авторът пише за съсипан фермер, за бездомник, някога човек от средната класа, за професор, който губи работата си защото не се подчинява на изискванията на хората зад кулисите и т.н. Във всеки случай – американската система е смачкала добрия човек. Нагласата на Йохан към Щатите рязко се подобрява в творбите публикувани след 1945г., в следствие на „денацификацията“, когато вече е станало много опасно да заемаш подобни позиции.

Източник: А. Е. Йохан., Страната без сърце: Пътуване из непознатата Америка (Берлин: Deutscher Verlag, 1942).



Откъси от „ Страната без сърце“

стр. 24: „ Защото това, което си отиде след Гражданската война беше старата Америка. Америка в която хората бяха съдени според човешкото си достойнство и истинската си стойност, а не според благосъстоянието или банковите им сметки.“


стр. 27: „Ако човек приложи европейските схващания спрямо Щатите, човек ще види, че в рамките на няколко десетилетия анонимната, интернационална сила на капитала смачка и унищожи старата аристокрация, свободната и независима гражданска прослойка и независимата фермерска класа. Човешката свобода беше унищожена. Методите бяха различни, но резултатите идентични със случилото се при режима на Болшевизма, със същото ледено-студено презрение  към човека.

стр. 166: Съдбата на американците е ужасно обвинение срещу американската система, която снижава хората до цифри и вижда всичко от една гледна точка: печалба. Дори и светът да се срути, дори стотици хиляди, дори милиони загинат – единственото важно е печалбите да са добри. Що за свят е този, в който работниците предпочитат да спят в полето до завода от страх някой друг да не им открадне работата през нощта! И всичко това за 60 цента дневно…“

стр. 198: На 11 октомври 1941г. Рузвелт съобщава, че половината от призовани за военна служба са негодни. „В Германия, която Рузвелт заплашва с унищожение, тъй като вероятно Германия възпрепятства американския стандарт, Американския век, процентът на тези, негодни за военна служба никога не е надвишавал 5%. Разбираема е омразата на Рузвелт спрямо германците. Как смеят  да го победят с един единствен факт: 5 процента срещу 50?“

стр. 199: „ Националсоциализма, в рамките на няколко години (точно пет години, бел. на прев.), направи безработицата, този призрак на модерното общество, само един кошмарен спомен. Рузвелт, въпреки Новия Курс и милиардите долари, никога не успя да свали безработицата под 10 милиона.“

стр. 202: „От всички американски градове, които познавам, Чикаго е този изпълнен с най-много хоас. Той ми изглежда като самия модел за Америка, защото цяла Америка също е изпълнена с хаос, ужасен хаос, изпълнен с унищожение и опустошение.“

стр. 263: Заключението на книгата: „Тази книга нямаше за цел да дискутира дали Америка може да спечели войната или дали трябва да я изгуби. Но може би едно нещо стана ясно, – и това беше целта ми - че Америка не заслужава да спечели войната и да разпространи системата си из целия свят. Няма нищо заслужаващо си подражанието в Американската система, нито за Германия, нито за Европа. Ако американизма завземе света, това би означавало краят на всички човешки ценности и истинската свобода. Свободата, за които Европа се е борила и страдала хилядолетия, за която е дала всичката си сила и душа.

Никой европеец не може да си смени мястото с американец. Америка е страна, достойна за съжаление, а американците са предадени хора – предадени от лидерите си, предадени и измамени по един просто неописуем начин от лидера, когото сами са си избрали, именно Франклин Делано Рузвелт. Той говореше за оказване на помощ на обикновения човек, но запълни фонда за предизборната си кампания с дарения от безотговорни капиталисти. Той започна с желание да счупи капиталистическите вериги, но се превърна в инструмент на Морган точно както всеки един от неговите предшественици.“