Икономиката играе изключително важна роля за това дали един народ ще живее щастливо и добре или ще живее мизерно и зле. Затова често разсъждавам над тази тема и вчера стигнах до много интересно съждение. По-скоро съм стигнал до това съждение отдавна, но сега го погледнах от друга страна. Точно тук е куриоза, поне що се касае до господата демократ-капиталисти.

Най-напред бих искал да отбележа факта, че почти всеки смятащ себе си за демократ е и капиталист. Демокрацията е политическата система, а капитализма е икономическата система на демокрацията.

Какво представлява идеологията "демокрация"? Не особено много. Като цяло се характеризира с думата "свобода".

Свободата на политическата система "демокрация" се проектира и върху икономическата й система "капитализъм". До тук добре. Започва индустриализацията, заражда се и банкерството, лихварството. Докато не се стига до днес, когато една малка част от населението на земята е съсредоточила в себе си една огромна част от капитала, най-общо казано, на земята. Как са се добрали до толкова много, и количествено, и процентно ценности? Като изключим изкупуването на по-малки компании от страна на мулти-националните корпорации с пари получени от печалбите, спекулативното придобиване на капитал и приходите от лихвите, ясно се очертава метода на подкупа. Колко ли от капитала е спечелен чрез получаване на благоприятна възможност за печалба след като в някоя държава, някой политик е бил подкупен за да бъде прокаран лобистки закон или да бъде раздържавено предприятие на занижена цена?

С една дума демокрацията е позволила, заради самата си същност, някои "находчиви" хора да станат истинските властници в ред държави, а и на глобално ниво.

Куриозното е, че демократ-капиталистите смятат, че не е демократично дори и да се помисли за някаква по-сериозна намеса на държавата в икономиката. Дори и не искат да чуят, че капитализма работи против интереса на демоса, на народа. Приемат всяка критика срещу капитализма, била тя и градивна, за комунизъм, а те не биха искали да имат нищо общо с комунизма. Обаче, господа демократи, нещата на са черно-бели. Ако не подкрепяш безрезервно капитализма, не означава непременно, че подкрепяш комунизма.

Какво предлагам? Капитализма и комунизма са двете крайности. Комунизма изцяло отнема частната собственост и убива частната инициатива. Отнемайки стимула, убиваш развитието. Капитализмът пък оставя всичко в ръцете на пазара, в частни ръце. Пазара се саморегулирал, пазара бил велик. Обаче корпоративния бос мисли само как да увеличи дивидента от акциите на корпорацията. Би направил всичко по силите си за да постигне целта си. Ако това означава подкупване на политици с цел прокарване на лобистки закон, то ще го направи. Към това естествено прибавяме и съкращенията, ако е нужно, изнасянето на производството от дадената държава в друга, намаляването на производствените разходи чрез влагане на вредни, но евтини вещества в продукта.

Всичко това работи в ущърб на демоса, а не в негова полза. Капитализма, като икономическата система на демокрацията би трябвало да работи за подобряването на живота на демоса, но се е стигнало до там, че творението да е вече вредно за твореца. Не може да продължаваме с този либерализъм в икономиката. Предлагам не държавна собственост, а държавен контрол. Предлагам създаването на ръководни принципи що се касае икономиката. Да бъде ясно, че икономиката служи на народа, а не обратното. Заплатите да бъдат достатъчни за нормалното съществуване на народа. Следователно печалбата на капиталиста да не бъде прекомерна. Условията на труд да бъдат съобразени с представите за благоприятна работна обстановка. Както и някои сектори, попадащи в сферата на националната сигурност и естествения държавен монопол да бъдат изключителна народна собственост/начинание. Това са следните сектори: телекомуникации, природни богатства, ток, вода, образователна система, здравеопазване,  военна индустрия, банково дело. И да се знае, че парите като такива са само разменна монета и не могат да се търгуват. Печатането на пари да е свързано с реалното производство и положения труд, а да не се създават от въздуха, както е сега.

Та, какво ще кажете, господа демократ-капиталисти? Склонни ли сте, в името на демокрацията, да покажете на капитализма правия път?