Източник: Wilhelm Beilstein, “Wie wir Weihnachten feiern,” N.S.-Briefe, Декември 1939, стр. 327-328.

 

 

Как ние честваме Коледа

От Вилхелм Бейлщайн

 

 

За нас, германците, Коледа е най-прекрасното и смислено време от годината. Чрез нея ние събираме вътрешни сили и мощ от вечната животворна сила на нашата природа. Майка и дете, семейство и роднини са събрани на едно място и прекарват щастливи моменти. Коледа не се ограничава до един бързо отминаващ ден, а по-скоро се простира в дълъг период на подготовка на много митични същества и обичаи. Въпреки многото чуждестранни влияния, древния германски празник се е запазил в продължение на векове. Днес отново опознахме истинския смисъл на нашите Коледни обичаи и традиции, освобождавайки ги от чуждестранни имена и влияния. По-долу може да прочетете идеи и направления за организирането на Коледа и Коледните пости.

 

Зимното слънцестоене

 

Истинското честване на Коледа в общността ( което не може да се проведе тази година заради войната) е посрещането на зимното слънцестоене. В продължение на много години, то е било част от нашите Коледни тържества.Той по никакъв начин не трябва да замести празнуването на Коледа в рамките на семейството. Този древен обичай на нашите предци трябва по-скоро да го задълбочи и обогати. Честването на зимното слънцестоене не е въпрос на партийна организация, а по-скоро обхваща целия народ. Партийните единици само организират церемониите. Цялата народна общност трябва да участват в честването на зимното слънцестоене. Въпреки това събитията ще се различават в различните краища на страната. В по-малките места цялото селско население може да се събере около един единствен огън. В по-големите градове, това трябва да бъде направено от местни групи или от различни партийни организации. В такива случаи, за запазване на  общностният характер на празненствата става чрез запалването на огньовете по едно и също време на различни по-малки места, а след това всички групи се събират на едно място. След това всички пристигащи могат да хвърлят Факлите си в общия огън. Огъня на общността ще бъде поддържан от партийни оргазнизации до 24 декември. На 24 декември семействата могат да запалят свещ от този огън и да я използват, за да запалят свещите на коледното си дръвче у дома. В близките години  много хора взеха участие на тези церемонии в Augsburg, Zittau и Koblenz. Този обичай изглежда достатъчно подходящ, за да се превърне в обичайна практика, тъй като изразява съществуването и растежа на нашата народна общност от искрата на философията, която Фюрера запали в сърцата ни.

 

Огъня в чест на зимното слънцестоене всяка година събира милиони германци в зимните гори и ги сплотява здраво заедно, в една неразрушима цялост. И огъня в чест на зимното слънцестоене винаги е бил израз на германското по протежение на границите ни. В минало, огъня в чест на слънцестоенето никога не е бил жертвен огън в чест на някакъв вид божествено създание. Той винаги е бил нещо, което да напомня, символ , потвърждение от страна на нашия народ към вечните закони на живота. Горял е във времена на изпитания и във времена на радости. Бил е запален през 1813 година по време на войните за освобождаване и от младежкото движение, преди началото на войната, докато се е отдалечавало от конюшнята във Витлеем и песните на осанна в чест на Сина на Давид. Фридрих Лудвиг Яан го описва точно в тези свои думи:

 

“Докато нашия народ остава верен на  обичаите на своите предци, докато от върховете на планините гори огъня по време на лятното слънцестоене и от немските провинции по време на зимното, до тогава ще свети искрата на ентусиазъм, която ще избухва в пламъци, когато хората се нуждаят най-много от нея, пламък, в който предателите, създателите на проблеми и лъжците, които заплашват нашия народ, ще намират своя заслужен край.”

 

Обичаят беше развит чрез хвърляне на венци в огъня в чест и почит на загиналите във войната и загиналите съпартиици. В течение на няколко години СС организира силен, мъжки танц с факли, който завършва с запалването на огъня. Влиянието на огъня по случай слънцестоенето се изразява повече чрез действия и символи, отколкото чрез думи. Последната част от похода към огъня се извървява в тишина. Речта произнесена край самия огън трябва да бъде кратка и завладяваща. Тя трябва да бъде призив към действия, а не просто изложение, което да съобщава, че нашите предци са празнували по този начин преди много време. Преживяването от извисяващите се пламъци, звездите на зимното небе и покритите със сняг германски пейзажи, значат много повече за нас, отколкото думите.

 

Коледа в немското семейство

 

За нас германците, най-великата част от навечерието на Коледа се състои в горящите свещи на елхата сред семейния кръг. Четири седмици по-рано Коледния венец с неговите четири червени свещи е бил сплетен. В деня на свети Рупрехт на шести декември, Рупрехт, Дядо Коледа, е дошъл при децата. От този ден нататък има все повече шум и песни през дългите дни, когато хората майсторят малки подаръци. Малките деца наблюдават всичко, което се случва през тези дни. Майките трудно намират отговори на всичките детски въпроси. Всеки път тя разказва историята за Дядо Коледа и неговите помощници, елфите и джуджетата, за Баба Хола (от приказките на Братя Грим), Снежанка, Червената шапчица, за Хензел и Гретел и всички други, защото Коледа е времето, когато нашите деца могат да слушат приказки. Когато настъпи деня, блестящите очи на нейните деца са най-голямата благодарност за една майка, за всичката работа и любов, която е вложила в подготовката на празника. Какво е Коледа без деца, какво е живота без саможертвата на едното поколение в името на другото.

 

Майката и детето са в центъра на Коледа, давайки й смисъл и святост. Можем ли да се сетим за нещо по-велико, което почитаме повече от майчинството? Нашите предци са наричали този празник “Нощта на Св. Богородица” и по този начин са давали изказ на най-дълбоките си чувства. Всяка година милиони германски майки изпитват чудото на раждането. На Коледа, ние почитаме любовта, майчинството и семейството, и на деня, в който слънцето се преражда ние вярваме в победата на истината, добротата и красотата. За нас Коледа е истински празник на любовта, празник на нашата общност от хора и празник на светлината на германската душа.

 

Всяко семейство празнува Коледа по свой собствен начин. Ние не искаме да предписваме как трябва да става това. Тези, които имат възможност извеждат своите деца навън сред зимния пейзаж, за да им покажат как семената покълват под снега и как Коледните рози цъфтят. След това се връщат в своите топли домове с щастливи, блестящи очи и розови бузки, очаквайки звънчето, което оповестява, че може да се влезе в стаята, където се намира Коледното дърво да звънне зад затворената врата и цялото семейство да се събере край светлината на дървото. Малките ръце на най-малкото дете се протягат към трептящите свещи и лакомствата. Нови изненади се откриват на дървото и е трудно да се съсредоточи вниманието върху тихата церемония, която започва с песен. Никой не може да пренебрегне песента “О Коледно дърво”, нито пък новата Коледна песен “Ясна звездна нощ”. Децата радват родителите си като рецитират кратки поеми, а след това сядат в техните скутове, за да чуят историята за “овчарчето, което станало цар”, или историята за “бебето в люлката, дълбоко в планините”. Стари и нови мелодии звучат напред и докосват най-чувствената страна на нашата германска природа.

 

Ако участниците в празненството са предимно възрастни, някой от тях може и да заговори за кратко за преходността на природата, за идването и изчезването на светлината и хората, за битките и работата, за взаимното подкрепяне както в семейството, така и в общността, за събирането на сили от тишината на дома и природата. Той може да говори за бащите и братята, или да прочете писмо от някой, който е на фронта, където предпазва родината. Той трябва да спомене тези, които са дали живота си за народа, а също така и майките, които продължават живота на нацията. В тези моменти всички ще се гордеят от великите дела на нацията и ще благодарят на провидението, че ни прати Фюрера, когато най-много се нуждаехме от него, този който ни научи да виждаме законите управляващи живота ни, който ни възвърна честта и свободата.

 

След това се разменят подаръци. Това не е най-важната част от празника, но всеки трябва да прецени много добре какви  подаръци ще подари. Подаряването на подаръци не трябва да се превръща в проста обмяна на стоки, а по-скоро подаряване на неща, които са подходящи за дадения човек и ще му донесат радост. Пазенето на подаръците в тайна е толкова важна част от празника, колкото и свещите на дървото и готвенето от страна на майките.

 

Възрастните ще седят заедно в продължение на дълго време и ще разказват историите си. В по-голяма част от времето някой член на семейството ще отбива трудовашката си служба или военната служба или ще бъде зает с работа далеч от дома. Всеки, който има възможност се връща в дома си за Коледа, дори ако е нужно да пътува цял ден, за да празнува заедно със семейството си. Ако това не е възможно ние се стараем да направим нещо и за тези далеч от дома. В нашата литература ние имаме прекрасни истории за Коледните тържества на германци в чужди земи или чужди морета, за носталгията и жертвите, които те трябва да издържат тези, които имат жизнено важна работа на Коледа вечер и заради това не могат да се присъединят към семействата си. Когато празнуваме германската Коледа, ние включваме в семейния кръг и всички онези, които носят германска кръв, и които потвърждават своя германски етнос, заедно с всички онези, които са били преди нас и онези, които ще дойдат след нас, всички онези, чиято съдба не е позволила да живеят в границите на Райха, или които изпълняват своите задължения на чужда земя сред чужд народ. Където и да живеят германци, било то в бразилската джунгла, под африканското слънце, в планините на Карпатите, или сред бъркотията на Ню Йорк, по време на Коледа те обръщат своите мисли в посока родината. Техните очи следват облаците, които се отправят към германската земя. Техния копнеж по дома се засилва и техните спомени от детството се възвръщат като си припомнят майчините думи на родния език. Връзките между германците от двете страни на границата се засилват, за които в навечерието на Коледа, райхсминистъра Рудолф Хес говори по радиото и посланието му се чува дори от най-отдалечените народни другари, уверявайки ги, че ние никога няма да ги забравим, че те принадлежат към великото германско семейство, което отново се е възродило и го очаква светло бъдеще.

 
Превод: Антон Батбаянов

Очаквайте още преведени оригинални статии/документи от националсоциалистическо естество

 

 

 

 

чудовищно скучна, лигава и кичозна. Ама тя навсякъде е такава.

Коледа- една от големите идиотщини на христянството! Трябва да се радваш, че си остарял с една година, да се радваш, че още повече си се приближил до смъртта. Едва ли има по- голяма глупост от тази!